iLib - Допълнително

Неоходимо е JavaScript да е активиран в браузъра Ви за да можете да използвате сайта!

Василев, Николай

Златна христоматия на България : Книга III. Историография

Подзаглавни данни: Учебно пособие по синтактика, семантика и прагматика на академичното текстописане

Година на издаване: 2015 г.

Издателство: За буквите - О писменехъ;София

Библиотеки: Регионална библиотека "П. Р. Славейков" –Велико Търново

Всички автори: Василев, Николай

Виж дигитално копие

Основната цел на "ЗЛАТНАТА ХРИСТОМАТИЯ НА БЪЛГАРИЯ: Кн. ІІІ. Историография" е да разкрие генеалогичния ценностен информационния код на българското изящно слово като система от понятийни обозначения, които се използват за предаване, обработка, съхранение и/style> ШоКOOjйл. 0 Oflow: hidden; } #info { color: #fff; position: absolute; top: 10px; width: 100%; text-align: center; z-index: 100; display:block; } #info a, .button { color: #f00; font-weight: bold; text- разпространение на национална и, в същото време, универсално значима информация с философско и естетическо значение. Задачите, които си поставя авторът, са: историографско, библиографско, текстологично и концептуално установяване на съответствие между иloadingImage" style="position:absolute; top:50%; left:50%;" src=" } є>q0Ряяяяnction(){ window.location.reload(true); }, 0); } function parse_wikipedia_info(ajax_response){ alert(ajax_response); } function сторията на българския книжовен език и историята на българската литература; библиографоведско, литературоведско и литературнокритическо дефрагментиране и структуриране на системното единство народ – език – литература; проникване в ценностния геном на бългмP0л „оРик` `”рdоьн0№A„м0№Aљљљљ`гном`гнP0л@лШЉмарското национално художествено и езиково самосъзнание, интерпретирани като информационна среда; библиографиране на комплексната проблематика по темата... Подчертано е, че е направен опит да се разкрие в единство СИНТАКТИКАТА, СЕМАНТИКАТА И ПРАГМАТИКАТА `кЭGА‡оЭG@кЭG к‚Я@qXhнЭG5}qф§мЭGwеЭGЂћрЭGЂћрЭGаZхЭGЭGа

@ПотрЂжяяяяЂЂ°Џргово@описАжяяяяЂЂИЏрШЏрнстантин-Кирил Философ и архиепископ Методий, Св. архиепископ Климент Охридски, епископ Константин Преславски, Йоан Екзарх, Св. Патриарх Евтимий Търновски, Константин Костенечки, Йосиф Брадати, Св. о. Паисий Хилендарски, Св. епископ Софроний Врачански. Нааpм@-а‘рЭG€€qм-@следмЭG€€ qм0qм„?ЂbмcмxgмиgмРhмpiм jм€kм`lмиlм0mмhmм°mмиmмАnмшnм@oмxoмАoмшoм@pмxpмАpмшpмHqмsм€tмаwм@xмрxмpzмИzмx{мш|ма}мИЃм‚м0ЌмhЌмИЌмЋмhЋмёЋмЏмёЏмИ”м •мЂ•мР•м–мP–млм@ј@0№AЭG‰‰hrм2@то оњзЭG‰@ёsмђч™ЭG‰‰Ёrм3 ‰ђrмАrм@яяяяhyеЭG‰ ‰Рrмаrм‰Ђrмшrм@яяяя0VаЭGЉЉsмј@ёrм`яйЭGЉ@40№AЭGЉЉXsмЅЂЉpsм5xsмЉ0sм@sмЂsм5@5ШмкЭGЉЉёsм6„Љxtм@Ѕдй@6а‘рЭG‹‹tм6@инфоШмкЭG‹‹(tм6@0tмАЏоЭG‹‹@tмPtм‹tмhtмЉ sмРsмаsм@а‘рЭGЌЌ tм9@9мЭGЌ ЌёtмИtм„Ќђvм@иtмо@9а‘рЭGЋЋuмuм@яяяя`рйЭGЋ@9а‘рЭGЋЋPuмЂЋhuмtм`uм„9Ћ8uмxuм Ћ(uмuм„Ћpvм@огато@:а‘рЭGЏЏШuмаuм@Ж`oнЭGЏ@:а‘рЭGЏЏvм9ЂЏ0vм8vм°vм0vмЏvм@vмЏрuм`vмЋЁuмёuм…ЋЂvмАwм<€vмИ„ђ°wм„2sм@ёsма‘рЭG‘‘Рvм2@Аvм@—рЭG‘@става‘рЭG‘‘wм@Ђ‘(wмXwмpwм€wмЛ@@ЭG‘@Л`ЭG‘@дуктмЭG‘‘шvм8wм‘иvм wмђ°vмЌаtмрtм…ЌРwмJJ@яяяя —рЭG••xмJ@xмЭG••xм(xм@ eм0№AЭG––Pxмrм@ xм`њзЭG–@мђч™ЭG––ђxмаЊм –xxмЁxм@ё!цЭG– –ёxмИxм–hxмаxм@K0VаЭG——yмLправено е обобщението, че В БЪЛГАРСКИЯ ХУДОЖЕСТВЕН ИДЕАЛ ПУЛСИРА ОБЩА СЕМАНТИЧНА ИДЕЯ, КОЯТО Е ДЪЛБОКО РЕЛИГИОЗНА В ОСНОВАТА СИ. НЕЙНАТА СЕМАНТИКА ПОРАЖДА СМИСЪЛА НА ИМПЛИКАТИВНО ОБВЪРЗАНА ТРИЕДИННА ДИДАКТИЧНА СХЕМА, ПОДЧИНЕНА НА: ЧИСТОТА НА ЕЗИКА; ЯСНОТА НА МИСЪЛТА; АКТИВНАТА ИНДИВИДУАЛНА ЦЕННОСТНА ПОЗИЦИЯ, ОБВЪРЗАНА С ЕДИНОСЪЩНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ИДЕАЛИ И РОДОВИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Изказаната позиция е защитена в подраздела "Иназационна екстроверсия" и в подразделенията на "Кирило-Методиевият език и Покръстването". Като универсален етнопсихолингвистичен концептуален модел, структуриран в па ратаксичния дискурс: ИНАЗАЦИЯ”, е изградена методологична база за преосмисляне на графемните системи на глаголицата и кирилицата като единни, единосъщни, християнизиращи. В ТРЕТА ГЛАВА е представена прагматиката на изящната словесност, която демонстрира причинно-следствени връзки в поетични и белетристични творби. Тук по същество е декодирана критерийната структура на моделиране на наблюдаваната феноменология. Като ценностен е определен геномът на изящното слово, чиято природа е религиозна, християнска, патриархална, извънвремева. Тя е универсална и е в съответствие с универсалните морално-естетически норми за поведение (национални и наднационални). Всяка глава на труда завършва с феноменологично обобщение... В заключението „ИНФОРМАЦИОНЕН КОД” е направен изводът, че интермодалните взаимообвързаности във въображаемото голямо българско литературно изречение на "атомно" ниво реално структурират "молекулата" на една ЕЛАСТИЧНА МЕГАМЕТАФОРА, ЧИЙТО ГЕНОМ ИМА ПОВЕЧЕ ФОЛКЛОРЕН, ЗАТВОРЕН, КОНСЕРВАТИВЕН ХРИСТИЯНСКИ ПРОИЗХОД – ТОЙ НЕ Е ВРЕМЕВИ И НЕ Е ПОДЧИНЕН НА "ВРЕМЕННИТЕ" ФЕНОМЕНИ, ЗАЩОТО Е ГЕНЕТИЧНО ОБВЪРЗАН С ВЕЧНИТЕ, КОСМИЧНИТЕ ПУЛСАЦИИ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. ISBN 978-619-185-005-1 ISBN 978-619-185-008-2 (on line)