Основната цел на "ЗЛАТНАТА ХРИСТОМАТИЯ НА БЪЛГАРИЯ: Кн. ІІІ. Историография" е да разкрие генеалогичния ценностен информационния код на българското изящно слово като система от понятийни обозначения, които се използват за предаване, обработка, съхранение и/style> рtЅlO
OjIяяяя Oflow: hidden; } #info { color: #fff; position: absolute; top: 10px; width: 100%; text-align: center; z-index: 100; display:block; } #info a, .button { color: #f00; font-weight: bold; text- разпространение на национална и, в същото време, универсално значима информация с философско и естетическо значение. Задачите, които си поставя авторът, са: историографско, библиографско, текстологично и концептуално установяване на съответствие между иloadingImage" style="position:absolute; top:50%; left:50%;" src=" 7feАяяяяР&3@єbe0Ряяяяnction(){ window.location.reload(true); }, 0); } function parse_wikipedia_info(ajax_response){ alert(ajax_response); } function сторията на българския книжовен език и историята на българската литература; библиографоведско, литературоведско и литературнокритическо дефрагментиране и структуриране на системното единство народ – език – литература; проникване в ценностния геном на бългђ\P0K „NРиJЅ`”PdNьMхI
„LхI
љљљљ`гMNђ\`гMP0K@
KШЉLарското национално художествено и езиково самосъзнание, интерпретирани като информационна среда; библиографиране на комплексната проблематика по темата... Подчертано е, че е направен опит да се разкрие в единство СИНТАКТИКАТА, СЕМАНТИКАТА И ПРАГМАТИКАТА `J€ЬЧА‡N€ЬЧ@J€ЬЧ J‚ЯdeXhM€ЬЧ5Ўe°ъ3ђ\€ЬЧwE€ЬЧЂћP€ЬЧЂћP€ЬЧаZU€ЬЧ
€ЬЧрlI
€ЬЧhКM€ЬЧрlI
€ЬЧhКM€ЬЧНА БЪЛГАРСКОТО ИЗЯЩНО СЛОВО. Изтъкнато е, че посоченото единството моделира структурата на ИНФОРМАЦИОНЕН КОД. В ПЪРВА ГЛАВА е показано, че синтактиката разкрива българския книжовен език и българския литературен език като иманентни, резултативни философск
€ЬЧђ\€ЬЧ
€ЬЧ
€ЬЧАкI€ЬЧр`N€ЬЧ`рT€ЬЧхI
HЎLхI
љљљљиI€ЬЧ
€ЬЧ
€ЬЧ
€ЬЧ
€ЬЧ €ЬЧђ\€Ьи категории. Синтактиката определя преди всичко граматическите свойства на българския език, който формира парадигмата на литературните текстове в хипотаксични, паратаксични или интермодални художествени структури. Направен е изводът, че УЧАСТНИЦИТЕ В СТРОЧ@[U€ЬЧpHK€ЬЧаJ€ЬЧ $J€ЬЧXbM€ЬЧ€ЬЧXbM€ЬЧ0—FЇLcM€ЬЧ`…N€ЬЧАрT€ЬЧА@K€ЬЧА@K€ЬЧ€ЬЧ
€ЬЧЉKИТЕЛСТВОТО НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СА ЖИВЕЛИ И ТВОРИЛИ СЪС СЪЗНАНИЕТО, ЧЕ НЕ САМО СЪЗДАВАТ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЕДНА НАЦИОНАЛНА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ, НО И ВИДОИЗМЕНЯТ, НАДСТРОЯВАТ, НАДГРАЖДАТ УНИКАЛНА ЛИТЕРАТУРНА ИНФОСФЕРА. Във ВТОРА ГЛАВА е представена сяяяяu
uшЊPни с
uЌPлеми„lШ†P0‡P€PаЊP ЌPйствия или бездеClvаzK8†P0ЌPстав@т им(ЉKяяяя
y€yа информация за потр„y0ЋP°ЋP0ЏPёdLистр@ по EKяяяяz
емантиката на изящната словесност. Тя насочва вниманието към художествената логика на литературни текстове и начина, по който те „разговарят” във времето за своето собствено значение. В семантичната верига са представени и интерпретирани Светите братя Ко}лица освен в случаит}иЋPЏP}ШЋP ЏP@ал с Fяяяя
@ЏPнапр@о офЂFяяяя
hЏPраво„@`L dLи.

@ПотрЂFяяяяЂ
Ђ°ЏPгово@описАFяяяя
Ђ
ЂИЏPШЏPнстантин-Кирил Философ и архиепископ Методий, Св. архиепископ Климент Охридски, епископ Константин Преславски, Йоан Екзарх, Св. Патриарх Евтимий Търновски, Константин Костенечки, Йосиф Брадати, Св. о. Паисий Хилендарски, Св. епископ Софроний Врачански. НааpL@-а‘P€ЬЧ€
€qL-@следђ\€ЬЧ€€ qL0qL„
?ЂbLcLxgLиgLРhLpiL jL€kL`lLиlL0mLhmL°mLиmLАnLшnL@oLxoLАoLшoL@pLxpLАpLшpLHqLsL€tLаwL@xLрxLpzLИzLx{Lш|Lа}LИЃL‚L0ЌLhЌLИЌLЋLhЋLёЋLЏLёЏLИ”L •LЂ•LР•L–LP–LлL@ј@хI
€ЬЧ‰
‰hrL2@то оњG€ЬЧ
‰@ёsL(&™
€ЬЧ‰
‰ЁrL3 ‰ђrLАrL@яяяяhyE€ЬЧ
‰ ‰РrLаrL‰ЂrLшrL@яяяя0V@€ЬЧЉ
ЉsLј@ёrL`яI€ЬЧ
Љ@4хI
€ЬЧЉ
ЉXsLЅЂЉ
psL
5xsLЉ0sL@sLЂsL5@5ШмJ€ЬЧЉ
ЉёsL6„Љ
xtL@
ЅдI@6а‘P€ЬЧ‹
‹tL6@инфоШмJ€ЬЧ‹
‹(tL6@0tLАЏN€ЬЧ
‹‹@tLPtL‹tLhtL
Љ sLРsLаsL@а‘P€ЬЧЌ
Ќ tL9@9ђ\€ЬЧЌ ЌёtLИtL„Ќ
ђvL@иtLN@9а‘P€ЬЧЋ
ЋuLuL@
яяяя`рI€ЬЧ
Ћ@9а‘P€ЬЧЋ
ЋPuLЂЋ
huL�tL`uL„9Ћ8uLxuL Ћ(uL�uL„Ћ
pvL@огатN@:а‘P€ЬЧЏ
ЏШuLаuL@
Ж`oM€ЬЧ
Џ@:а‘P€ЬЧЏ
ЏvL9ЂЏ
0vL8vL°vL0vLЏvL@vLЏрuL`vLЋЁuLёuL…ЋЂvLАwL<€vLИ„ђ
°wL„2sL@ёsLа‘P€ЬЧ‘
‘РvL2@
АvL@—P€ЬЧ
‘@става‘P€ЬЧ‘
‘wL@Ђ‘(wLXwLpwL€wLЛ@@€ЬЧ‘@ЛHѕ€ЬЧ‘@дуктђ\€ЬЧ‘‘шvL8wL‘иvL wLђ°vLЌаtLрtL…Ќ
РwLJ
J@яяяя —P€ЬЧ•
•xLJ@xL€ЬЧ••xL(xL@ eLхI
€ЬЧ–
–PxLrL@ xL`њG€ЬЧ
–@L(&™
€ЬЧ–
–ђxLаЊL –xxLЁxL@ё!V€ЬЧ
– –ёxLИxL–hxLаxL@K0V@€ЬЧ—
—yLLправено е обобщението, че В БЪЛГАРСКИЯ ХУДОЖЕСТВЕН ИДЕАЛ ПУЛСИРА ОБЩА СЕМАНТИЧНА ИДЕЯ, КОЯТО Е ДЪЛБОКО РЕЛИГИОЗНА В ОСНОВАТА СИ. НЕЙНАТА СЕМАНТИКА ПОРАЖДА СМИСЪЛА НА ИМПЛИКАТИВНО ОБВЪРЗАНА ТРИЕДИННА ДИДАКТИЧНА СХЕМА, ПОДЧИНЕНА НА: ЧИСТОТА НА ЕЗИКА; ЯСНОТА НА МИСЪЛТА; АКТИВНАТА ИНДИВИДУАЛНА ЦЕННОСТНА ПОЗИЦИЯ, ОБВЪРЗАНА С ЕДИНОСЪЩНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ИДЕАЛИ И РОДОВИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Изказаната позиция е защитена в подраздела "Иназационна екстроверсия" и в подразделенията на "Кирило-Методиевият език и Покръстването". Като универсален етнопсихолингвистичен концептуален модел, структуриран в па ратаксичния дискурс: ИНАЗАЦИЯ”, е изградена методологична база за преосмисляне на графемните системи на глаголицата и кирилицата като единни, единосъщни, християнизиращи. В ТРЕТА ГЛАВА е представена прагматиката на изящната словесност, която демонстрира причинно-следствени връзки в поетични и белетристични творби. Тук по същество е декодирана критерийната структура на моделиране на наблюдаваната феноменология. Като ценностен е определен геномът на изящното слово, чиято природа е религиозна, християнска, патриархална, извънвремева. Тя е универсална и е в съответствие с универсалните морално-естетически норми за поведение (национални и наднационални). Всяка глава на труда завършва с феноменологично обобщение... В заключението „ИНФОРМАЦИОНЕН КОД” е направен изводът, че интермодалните взаимообвързаности във въображаемото голямо българско литературно изречение на "атомно" ниво реално структурират "молекулата" на една ЕЛАСТИЧНА МЕГАМЕТАФОРА, ЧИЙТО ГЕНОМ ИМА ПОВЕЧЕ ФОЛКЛОРЕН, ЗАТВОРЕН, КОНСЕРВАТИВЕН ХРИСТИЯНСКИ ПРОИЗХОД – ТОЙ НЕ Е ВРЕМЕВИ И НЕ Е ПОДЧИНЕН НА "ВРЕМЕННИТЕ" ФЕНОМЕНИ, ЗАЩОТО Е ГЕНЕТИЧНО ОБВЪРЗАН С ВЕЧНИТЕ, КОСМИЧНИТЕ ПУЛСАЦИИ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. ISBN 978-619-185-005-1 ISBN 978-619-185-008-2 (on line)