iLib - Допълнително

Неоходимо е JavaScript да е активиран в браузъра Ви за да можете да използвате сайта!

Василев, Николай

Златна христоматия на България : Книга III. Историография

Подзаглавни данни: Учебно пособие по синтактика, семантика и прагматика на академичното текстописане

Година на издаване: 2015 г.

Издателство: За буквите - О писменехъ;София

Библиотеки: Регионална библиотека "П. Р. Славейков" –Велико Търново

Всички автори: Василев, Николай

Виж дигитално копие

Основната цел на "ЗЛАТНАТА ХРИСТОМАТИЯ НА БЪЛГАРИЯ: Кн. ІІІ. Историография" е да разкрие генеалогичния ценностен информационния код на българското изящно слово като система от понятийни обозначения, които се използват за предаване, обработка, съхранение и/style> яяяяDА•єrрjйяяяяяяяяflow: hidden; } #info { color: #fff; position: absolute; top: 10px; width: 100%; text-align: center; z-index: 100; display:block; } #info a, .button { color: #f00; font-weight: bold; text- разпространение на национална и, в същото време, универсално значима информация с философско и естетическо значение. Задачите, които си поставя авторът, са: историографско, библиографско, текстологично и концептуално установяване на съответствие между иloadingImage" style="position:absolute; top:50%; left:50%;" src=" 7ѕrАяяяяР&3@єєr0Ряяяяnction(){ window.location.reload(true); }, 0); } function parse_wikipedia_info(ajax_response){ alert(ajax_response); } function сторията на българския книжовен език и историята на българската литература; библиографоведско, литературоведско и литературнокритическо дефрагментиране и структуриране на системното единство народ – език – литература; проникване в ценностния геном на бълг`4Pк…оРикXЁ;А”р`dоьнЛ;”мЛ;љљљљАгно`4АгнPк@лШљмарското национално художествено и езиково самосъзнание, интерпретирани като информационна среда; библиографиране на комплексната проблематика по темата... Подчертано е, че е направен опит да се разкрие в единство СИНТАКТИКАТА, СЕМАНТИКАТА И ПРАГМАТИКАТА АoзHЪП €оHЪП oзHЪПЂн‚ЯјrXxнHЪП5щrШшѓ`4HЪПаwеHЪПаћрHЪПаћрHЪПаjхHЪПHЪП8ј?HЪПhКнHЪП8ј?HЪПhКнHЪПНА БЪЛГАРСКОТО ИЗЯЩНО СЛОВО. Изтъкнато е, че посоченото единството моделира структурата на ИНФОРМАЦИОНЕН КОД. В ПЪРВА ГЛАВА е показано, че синтактиката разкрива българския книжовен език и българския литературен език като иманентни, резултативни философскHЪП`4HЪПHЪПHЪП ‹нHЪП@aоHЪПђ°чHЪПЛ;H±мЛ;љљљљ`€нHЪПHЪПHЪПHЪПHЪП HЪП`4HЪи категории. Синтактиката определя преди всичко граматическите свойства на българския език, който формира парадигмата на литературните текстове в хипотаксични, паратаксични или интермодални художествени структури. Направен е изводът, че УЧАСТНИЦИТЕ В СТРОП@kхHЪПpкHЪП@ЂнHЪПЂ„лHЪПXrнHЪПHЪПXrнHЪПЂ—жїмsнHЪПА…оHЪПр°чHЪПАкHЪПАкHЪПHЪПHЪПИТЕЛСТВОТО НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СА ЖИВЕЛИ И ТВОРИЛИ СЪС СЪЗНАНИЕТО, ЧЕ НЕ САМО СЪЗДАВАТ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЕДНА НАЦИОНАЛНА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ, НО И ВИДОИЗМЕНЯТ, НАДСТРОЯВАТ, НАДГРАЖДАТ УНИКАЛНА ЛИТЕРАТУРНА ИНФОСФЕРА. Във ВТОРА ГЛАВА е представена с)Шlриlр)°lрmр@ “НаhTаяяяя** mри на@ти лакяяяя*@нару€ћляяяя**`mрБългЂ*xmрАmроставчикът и@раво ›няяяя**Ёmрна о*Hmр€mр*8mрРmр@иетоА_аяяяяемантиката на изящната словесност. Тя насочва вниманието към художествената логика на литературни текстове и начина, по който те „разговарят” във времето за своето собствено значение. В семантичната верига са представени и интерпретирани Светите братя Коаяяяя,,шnръпно ,иnрoр@аниеhTаяяяя,,0oри ус@ята яяяя,,HoрXoр , oрpoр,Ђoр

+xnр€nр…+ oрима мерки за пре„%аkр€lрmраmр°oр(pршлени действнстантин-Кирил Философ и архиепископ Методий, Св. архиепископ Климент Охридски, епископ Константин Преславски, Йоан Екзарх, Св. Патриарх Евтимий Търновски, Константин Костенечки, Йосиф Брадати, Св. о. Паисий Хилендарски, Св. епископ Софроний Врачански. НаЂ4рpртрацията за полз4Аpрqр@едел вкяяяя660qртавя@а изяяяя66HqрXqр@ичниЛ;яяяя77Ђqрване@тяхнРbояяяя7@ как0гкяяяя77Аqрящит 7ЁqрШqр@ @ чре@екяяяя99Xsрhsр90sрЂsр8ёrриrршrр@възс вкяяяя<<ёsрсъщи<Рsриден„3 qрpqр rр sраsр действията му. JEяяяяJJXxржава@не к ћняяяяJ@а, вёў;яяяяJЂJxрРxрyризвежда @публ8¤;яяяяJ@атурJEяяяяJJиxре прJЂxр°xрJправено е обобщението, че В БЪЛГАРСКИЯ ХУДОЖЕСТВЕН ИДЕАЛ ПУЛСИРА ОБЩА СЕМАНТИЧНА ИДЕЯ, КОЯТО Е ДЪЛБОКО РЕЛИГИОЗНА В ОСНОВАТА СИ. НЕЙНАТА СЕМАНТИКА ПОРАЖДА СМИСЪЛА НА ИМПЛИКАТИВНО ОБВЪРЗАНА ТРИЕДИННА ДИДАКТИЧНА СХЕМА, ПОДЧИНЕНА НА: ЧИСТОТА НА ЕЗИКА; ЯСНОТА НА МИСЪЛТА; АКТИВНАТА ИНДИВИДУАЛНА ЦЕННОСТНА ПОЗИЦИЯ, ОБВЪРЗАНА С ЕДИНОСЪЩНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ИДЕАЛИ И РОДОВИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Изказаната позиция е защитена в подраздела "Иназационна екстроверсия" и в подразделенията на "Кирило-Методиевият език и Покръстването". Като универсален етнопсихолингвистичен концептуален модел, структуриран в па ратаксичния дискурс: ИНАЗАЦИЯ”, е изградена методологична база за преосмисляне на графемните системи на глаголицата и кирилицата като единни, единосъщни, християнизиращи. В ТРЕТА ГЛАВА е представена прагматиката на изящната словесност, която демонстрира причинно-следствени връзки в поетични и белетристични творби. Тук по същество е декодирана критерийната структура на моделиране на наблюдаваната феноменология. Като ценностен е определен геномът на изящното слово, чиято природа е религиозна, християнска, патриархална, извънвремева. Тя е универсална и е в съответствие с универсалните морално-естетически норми за поведение (национални и наднационални). Всяка глава на труда завършва с феноменологично обобщение... В заключението „ИНФОРМАЦИОНЕН КОД” е направен изводът, че интермодалните взаимообвързаности във въображаемото голямо българско литературно изречение на "атомно" ниво реално структурират "молекулата" на една ЕЛАСТИЧНА МЕГАМЕТАФОРА, ЧИЙТО ГЕНОМ ИМА ПОВЕЧЕ ФОЛКЛОРЕН, ЗАТВОРЕН, КОНСЕРВАТИВЕН ХРИСТИЯНСКИ ПРОИЗХОД – ТОЙ НЕ Е ВРЕМЕВИ И НЕ Е ПОДЧИНЕН НА "ВРЕМЕННИТЕ" ФЕНОМЕНИ, ЗАЩОТО Е ГЕНЕТИЧНО ОБВЪРЗАН С ВЕЧНИТЕ, КОСМИЧНИТЕ ПУЛСАЦИИ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. ISBN 978-619-185-005-1 ISBN 978-619-185-008-2 (on line)